Заболяване на митралната клапа (Миксоматозна дегенерация на митралната клапа)

Сърцето има четири обособени отдела. Горните се наричат предсърдия( ляво и дясно предсърдие), а долните се наричат камери( лява и дясна камера). Сърцето също така се разделя на лява и дясна страна. Всяка камера на сърцето има еднопосочна клапа, която предотвратява движението на кръвта в обратна посока. Клапата между лявото предсърдие и камера се нарича митрална клапа.

Как се движи кръвта през сърцето?

Неоксигенираната  кръв се връща от тялото към сърцето като влиза в дясното предсърдие и след това се изтласква в дясната камера. Дясната камера изпомпва кръв в белите дробове където тя се обогатява с кислород.

Оксигенираната кръв се влива от белите дробове в лявото предсърдие преди да премине в лявата камера. От лявата камера обогатената с кислород кръв се изпомпва към тялото.

Какво предизвиква заболяването на митралната клапа?

Заболяването на митралната клапа възниква когато клапата претърпи дегенеративни изменения, удебеляване и загубва еластичността си. Точната причина за възникването на дегенерацията не е уточнена към момента, но при някой породи има и генетичен компонент. Заболяването на митралната клапа е известно още и като „инсуфициенция“ или „регургитация“ и често се свързва с наличие на сърдечен шум по време на аускултация. 

Колко често се среща заболяването на митралната клапа?

Приблизително едно на всеки десет кучета(10%) ще развият някакво сърдечно заболяване през техния живот и около 80 % от тези заболявания се дължат на инсуфициенция на митралната клапа. Това заболяване е по-често срещано при кучета от малките породи отколкото при едрите и по често се засягат мъжките в сравнение с женските. Породи предразположени към това заболяване са Кавалиер Кинг Чарлз Шпаньол, Чихуахуа, Фокс териер, Кокер Шпаньол, Миниатюрен Шнауцер, Мини и Той пудел, Померан, Пекинез, Йоркширски териер и Дакел.

Какви са признаците на заболяване на митралната клапа? Какви са последствията от него?

Най ранния признак на „изпускане“ на митралната клапа нормално е сърдечен шум. Това се получава поради завихряне на кръвния ток, който се връща през дефектната клапа обратно в предсърдието. Този процес може да се наблюдава дори и при животни в по-ранна възраст - четири до шест години.

Първоначално митралната инсуфициенция е асимптоматична( няма ясно изразени клинични признаци). С течение на времето, регургитацията може да стане по-силна и повече кръв да се връща обратно в лявото предсърдие, намалявайки ефективността на сърцето. В последствие се развива сърдечна недостатъчност. От момента в който се появи шум, могат да минат от няколко месеца до няколко години преди настъпването на сърдечна недостатъчност.

Сърдечен шум не означава че сърдечната недостатъчност е налична, но тя може да настъпи с времето. Кучета със сърдечен шум обаче имат повишен риск от внезапна смърт.

Когато заведох кучето си за годишен профилактичен преглед ветеринарният ми лекар каза че моят любимец има сърдечен шум, но няма да го лекуваме на този етап. Това правилно ли е?

Ветеринарните кардиолози се различават в препоръките си за медикаментозна терапия при асимптоматични сърдечни шумове. Като резултат е развита система за степенуване на сърдечното заболяване и момента когато настъпва сърдечна недостатъчност, която е полезна за класифициранена тежестта на заболяването и точния момента кога да се започне с таблетна терапия. Те се степенуват от “Stage A”( без видими структурни сърдечни изменения исърдечен шум, но с повишен риск за развитие на заболяването, напр. Кинг Чарлз Шпаньол) до „Stage D”( с клинични симптоми на сърдечна недостатъчност който не се повлияват от стандартна терапия). Критериите за оценяване на степента на заболяване на вашето куче се използва за определянето и назначаване на дадена терапия.

Как ще разбера че кучето ми има сърдечна недостатъчност?

Когато лявата страна на сърцето не изпомпва кръвта както трябва, една част бавно се връща към белодробните вени. Резултатът е че малко количество течност „изтича“ от капилярите в дихателните пътища. В резултат на това задържане на течности се наблюдават първите симптоми на сърдечна недостатъчност, което включва опити за прочистване на гърлото, хронична кашлица, липса на издръжливост(летаргия) и най-често учестено дишане дори и при липса на физическо натоварване.

Степента на проява на клинични симптоми е директно свързана със степента на намаляване на кръвния поток което настъпва. Точно затова е важно диагноза да бъде поставена рано и терапията цели да се забави прогресията на заболяването до сърдечна недостатъчност.

Какво се случва когато настъпи сърдечна недостатъчност?

Застойна сърдечна недостатъчност започва когато сърцето няма възможност да осигури достатъчно адекватно количество кислород до тъканите. Без кислород, клетките в тялото са подложени на значителни промени, което води до започването на серия от реакции. Различни хормони се освобождават в опит да оптимизират и увеличат количеството на кислорода и усилват циркулацията. Тези хормони целят запазването на течности в опит да увеличат количеството кръв и обема на кислород от сърцето. В рамките на няколко месеца тези компенсаторни механизми успяват да пододбрят клиничното състояние и се наблюдават намалени клинични признаци.

С течение на времето намалената диуреза в опит да се задържат наличните течности е от важно значение за механизма на изтичане на течности от капилярите в белите дробове, коремната кухина и други тъкани в тялото. Задържането на течности в белодробната тъкан се нарича белодробен оток, а течност задържана в коремната кухина се нарича асцит. Когато това се наблюдава значи има сърдечна недостатъчност. Лявостранна сърдечна недостатъчност основно се свързва с инсуфициенция на митралната клапа и най-често води до белодробен оток, учестено дишане( тахипное) и кашлица. Лявостраннатасърдечна недостатъчност може да прогресира в билатерална.

Какви тестове са необходими за диагностициране на заболяване на митралната клапа?

Има различни видове тестове който осигуряват важна информация като разглеждат различни аспекти на сърдечната функция.

Клиничен прегледще определи дали има симптоми на други заболявания, който могат да усложнят или да бъдат предизвикани от сърдечно заболяване.

Аускултация или слушане на сърцето и белите дробове със стетоскоп е първата стъпка при диагнозата на сърдечни заболявания. Качеството на пулса, сърдечната честота и ритъма се преценяват също по време на аускултацията. Течност в белия дроб( белодробен оток) много често може да бъде засечен със стетоскоп.

Рентгенови снимки на гръден кош се използват да определят размера и формата на сърдечния силует и наличието на течност в дробовете. Допълнително се прави оценка за аномалии и увеличаване на кръвоносни съдове ( при пулмонарна хипертензия).

Изследването на кръв и урина показват дали има други изменения и заболявания. Функцията на черния дроб и бъбреците може да бъде изменена при сърдечни заболявания.

Електрокардиография(ЕКГ) може да бъде направено за да се измери електрическата активност на сърцето ис точност да се определи едновременно честотата и ритъма. Ако има изменения в ритъма(аритмия или дисритмия) могат да бъдат установени и оценени. Наличието на аритмия може да ориентира вашият ветеринарен лекар и да спомогне за прогнозата на състоянието на вашият любимец.

Ехографско изследване( Ехокардиография) – използва ултразвукови вълни за оценка на структури, съкращения и за измерването на количеството кръв изпомпвано от сърцето. Тестът е златен стандарт за определяне на степента и проследяване на прогресията на заболяването, за което са необходими няколко последователни изследвания. Мониторинга на терапията също се контролира на базата на ехографски критерии.

Комбинацията от всички по горе изброени методи дават най-добрата оценка за състоянието и функцията на сърцето. 

Има ли лечение за „изпускаща“ митрална клапа и сърдечна недостатъчност?

Увредената сърдечна клапа може да бъде заменена хирургично в хуманната медицина. Това обаче не винаги е възможно при кучетата, към момента има няколко центъра в Европа който извършват процедурата, но поради големия брой пациенти и цената на самата процедура, не е най-разпространения подход за лечение на това заболяване. Има набор от медикаменти, който могат да подобрят сърдечната функция.

Избора на медикаменти зависи от стадия на наличното сърдечно заболяване ( стадии A – D ). Те включват:

Диуретици( фуроземид, тораземид, спиронолактон). Тези медикаменти стимулират диурезата. Тези медикаменти са едни от най-често използваните диуретици във ветеринарната медицина.

Инотропни. Това са медикаменти който се използват за подобряване на силата на сърдечния мускул и също понижават налягането в артериите и вените. “Pimobendan“, често се използва в напредналите стадии и при сърдечна недостатъчност, но днес се препоръчва и в ранните етапи на заболяването на митралната клапа т.е. може да забави прогресията на заболяването.

АЦЕ инхибитори. АЦЕ-инхибиторите понижават кръвното налягане и редуцират напрежението на кръвта излизаща от сърцето ( Афтърлоуд). Еналаприла и безназеприла са често използвани АЦЕ-инхибитори при кучето.

Сърдечни гликозиди. Дигоксина е най-често използвания медикамент от тази група във ветеринарната медицина. Често се използва при ритъмни нарушения, като атриална фибрилация, но трябва да се мониторира внимателно т.е. може да има потенциално вреден ефект.

Има и други налични лекарства за допълнителна терапия при сърдечна недостатъчност и могат да бъдат изписани при други сърдечни състояния ако бъдат наблюдавани. Примери за това е силденафила при пулмонарна хипертензия и други медикаменти който стимулират диурезата. 

Диета с ниско съдържание на сол. Ограничаването на приема на сол води до предотвратяването на задържане на излишни течности в тялото. На пазара има и комерсиални диети който са с понижено количество на сол, важно е също да се избягват и лакомства с повишено съдържание на сол. 

Всички от тези медикаменти могат да бъдат използвани, но трябва да се определи кой са подходящи за вашият любимец на базата на изследвания и общото му състояние. Вашият Ветеринарен лекар ще назначи правилните лекарства за вашето куче. 

Как мога да проследявам колко добре се повлиява моето куче от терапията за сърдечна недостатъчност.

Важен метод за идентифициране изменения в сърдечното състояние е да се следят дихателните движения по време на сън. Броят на вдишванията който вашият любимец прави за една минута по време на сън. Честотата трябва да се проследява и всяко изменение над референтните стойности трябва да бъде обсъдено с вашият лекар. Увеличаване на честотата на дихателните движения означава че състоянието се влошава и може да се нуждае от промяна на терапията.

Колко дълго ще живее кучето ми с това заболяване?

Има множество фактори който трябва да се вземат в предвид преди да може да се даде отговор на този въпрос. Резултатите от диагностичните изследвания са важни за да се види как реагира всеки пациент на терапията. Ако няма подобряване след терапията в рамките на няколко дни особено при напредналите стадии, прогнозата не е добра. Въпреки това повечето кучета се повлияват и стабилизират бързо и имат добро качество на живот, което с медикаменти може да бъде удължено с от няколко месеца до няколко години.